Аз подадох молбата и подписах споменатия текст през ноември 1984 г., след като Ерън ми беше изпратил с препоръчано писмо своите документи за встъпване в брак с мен, заверени от Посолството на Народна република България във Вашингтон. И зачакахме. Ерън пристигна отново в София в началото на март 1985 година. Още не ни бяха разрешили, […]
Та по отношение на Чернобил, точно след аварията, аз бях в този моментточно в майчинство, дъщеря ми беше бебе на 1 г. Тя е родена на 1 май. Така или иначе се гласяхме да посрещаме рожденния ден на село, което е Великотърновско – Горна студена. Съпругът ми си беше в Русе, съпругът ми – Димитър Станчев, който от време на време се обаждаше по телефона след 26 април и казваше: „Недейте, недейте яжте салата, че тука казаха не много ясно, че имало нещо, че имало някаква радиация”.
След като аз участвах 4 години в една голяма борба за нашето СДС, и повечето работех черната работа, въпреки че имах възможност да стана общински съветник, Асен Тасев беше тогава кмет, имахме доста добри взаимоотношения, много ми е говорил, но аз казах: „Не, в никакъв случай!” Аз искам да си работя работата, искам младите хора да просперират, те да бъдат двигателите, те да бъдат лидерите на Новото време. И страшно много вярвахме, след като Стената падна!
1990 г. имах шанса да си купя един от първите телевизори „Самсунг” в България. Беше вносен от Корея, ставаше със записване. Може би знаеш фирмения магазин на завода за електроника във Велико Търново – там беше със записване и номерчето ти можеше да излезе след два-три дни и да си вземеш телевизор. Аз се обадих на нашите, казвам им и те: „О-о, виж какво, сестра ти се омъжи, нямаме пари, ако ти дадем тия пари…” А пък той струваше доста пари тоя телевизор тогава.
Фил Филипов е роден в Пловдив през 1946 г. Още преди да навърши 17 години той бяга от комунистическа България. Фил споделя: „Гледах филм за изкачването по социалната стълбица, който се казваше „Живот на върха“ („Room on the Top“)…и започнах да мечтая. Исках и аз да имам такъв необикновен живот, с модерни коли и хубави жени. …Избягахме през Гърция. Пратиха ни в бежански лагер. От Гърция отпътувахме за САЩ“. През 1965 година Фил пристига в Чикаго. Той започва да работи като мияч на чинии, мести мебели и извършва и други характерни за ранното имигрантство дейности. Постепенно с много труд, умения и находчивост, Фил успява да се реализира и прави кариера в като специалист в строителни и селскостопански машини. През 1993 година той става президент на компанията за товароподемни машини „Terex Cranes“ и е много успешен мениджър. През 2004 година Фил започва свой собствен бизнес. Днес негови компании оперират в САЩ, Германия, Франция, Китай, Мексико и България и той постига изключителен успех в персоналния и личния живот. Фил е женен и има две деца.
Аз не съм бил никакъв комсомолец, но станах комсомолец, избор нямаше, бях и чавдарче. Баща ми беше безпартиен, шивач, началник-крояч в кооперацията. След като избягах, го изгониха и после продаваше мляко по селата с един камион. Аз мисля, че ако някой от вас реши да напише нещо, това са Лондон, Чикаго, Барселона – това са трите града, в които има 1 милион българи. Никой нищо не пише за това. Какво да пишат за мене. Ние сме отишли вече на кино с доглеждане, на 70 години станахме. Това което сме минали – то няма да се върне. American dream is finished, finito.
Ф.Ф. – Няма ярки, няма тъмни спомени. Живееш…Ние сме си емигранти хора. Излизаш и 50 години на никого не принадлежиш от тогава нататък. Това са ми ярките спомени за 50 години. Вие младите, дето дойдохте сега по-късно, вашият живот е друг, защото идвате и се връщате. Вие сте туристи. Ние тогава не можехме. Врата без брава. Излезеш – не можеш да се върнеш. Съжаление не може да има, защото, ако почнеш да съжаляваш, ще съжаляваш цял живот. Така че, аз нищо друго не бих направил в живота си. Не съм като тези, които викат: “Давам един милион долара, само, за да съм 20 години по-млад.” Не. Не може. Как ще съм по-млад? А не ми и трябва. Аз представял ли съм си 20-ти век какво ще стане….Не, не съжалявам. Нито имам някакви лоши спомени , животът винаги е бил добър с мене, аз винаги съм бил добър с живота.
Катя Александрова (по съпруг Мелвил) e родена 1940 г. в гр. Русе. Баща й е бил царски офицер, после е работил в народната армия в комунистическа България. Майката на Катя произхожда от бежанци от Македония. Катя има висше икономическо образование. Преди да завърши икономика в Свищов, Катя работи в производството на завод “Петър Караминчев”. След […]
