Виртуален музей
История с пъпче
Визуална памет, Виртуален музей, Снимки с истории Пъпче
„Чувала съм за поговорка, че там, където занесеш пъпчето на детето, там то израства.“
МАЙМУН ФОТО
Визуална памет, Виртуален музей, История на месеца, Снимки с истории гимназия, комсомол, Снимки
Разкажи пак за маймун фотото.
Добре, ще разкажа. Когато завършихме гимназия, трябваше да представим снимки за дипломата. И, понеже, през цялото време в гимназията ходих с къса коса, в единайсти клас вече реших да си пусна малко дълга косичка и да си направя снимката със баретата, с манта, с якичка бяла и косата пусната – до раменете. И мойта приятелка Джинка – също така. И класната ни се скара и рече – „Как може така, вий все още сте ученички – косите трябва да са или на опашка, или на плитки. Отивайте да правите нови снимки”. И ний – „Ама, другарко, вече няма време, какво да правим”. А тя – „Не ме интересува, до края на деня искам снимките.”. А тогава нямаше експресно фото. Имаше само едно – в градинката пред Първа гимназия – моментално фото. Имаше останали един или двама фотографи със старите апарати на триножник. И ние му викахме „маймун фото”.
Имаше ли сграда?
Не, не, в градинката, всичко става там, снимките се правят в градинката. И отиваме ние в градинката, маймун фотото там, дядото ухилен:
“От пращането му в трудов лагер го е оттървал външният министър Иван Башев”
Виртуален музей, Истории за социалистическото минало, Разкази трудов лагер, цирк
От пращането му в трудов лагер го е оттървал външният министър Иван Башев. И за първи път го видях татко…Иначе той беше корав човек психически, но, когато загина Иван Башев. Той се разплака и каза: “Убиха го, мамка им!” Не помня коя година умря той, отдавна беше. Бяхме малки. Беше на планина, казаха, че лавина го е затрупала.
„Пристигат в Русе двама космонавти“
Визуална памет, Виртуален музей, Снимки с истории космонавти, Русе
Разкажи за космонавтите, моля те. Чакай да ги уточня, кои са (космонавтите – бел. Д.И.). Баща ми работеше във БРП –Русе (Българско речно плаване – бел. Д.И.). Това 60-те години, но не си спомням, шейсет и пета-шеста. Но това може да се уточни по техните архиви. Пристигат в Русе двама космонавти – не си спомням […]
„Строиха цялото ІV-то Средно училище и назидаделно ме изключиха в последната година от моята гимназия“
Виртуален музей, Истории за социалистическото минало, История на месеца, Разкази комсомолска забава
Фактически аз завърших не „Братя Миладинови”, защото в последната година, в 11-ти клас, бях много известна в училището, между другото, като човек, който си отстоява позициите, който може да защити всекиго, който говори истината направо, няма дипломация, когато не е истина, при мен. Така – просто имах като бодлива тел на езика си, през всичките […]
„Аз съм син на арменски спортист, намерил убежище в България“
Журналистът от Чикаго Климент ВЕЛИЧКОВ представя:
Сетрак Агонян, част първа
Интервюто е публикувано във в. "България Сега", Чикаго
Дойдох в Америка с 6 долара в джоба и с 2 английски думи. Сега може би имам 7 долара и знам 3 английски думи, но ме направиха почетен гражданин на Америка, не защото съм станал американец, а защото съм се трудил и съм бил почтен човек като американец, като арменец и като българин. Един човек не бива да се отрича от своя народ и потекло. Американецът не е нещо повече или нещо по-малко. Той е син на народ дошъл от цял свят, като на Олимпийските игри... Някой за по-добър живот, друг за свобода, един е успял повече, друг по-малко, но всеки е дал на Америка енергията на своя живот. Енергията, почерпена от далечната родина. Made in International Creative Metal International Creative Metal, Inc е една известна фирма сред лидерите на металопластиката и архитектурния дизайн в Ню Йорк и по света. Сето Агонян я създава през 1967 година. Той е носител на "Наградата на 1100-те компании" - символ на особено професионално признание. Познат е с изкусно създадените метални конструкции и елементи в Рокфелер център, в седалището на ООН, направил е и уникалната врата на библиотеката в Абу Даби, както и други архитектурни детайли в дворците на шаха, познато е и неговото изкуство при металната пластика в редица хотели и други обществени сгради в Америка. ”Аз съм занаятчия и спортист, аз съм майстор наметала...”
„300 процента човек“
Журналистът Климент Величков представя:
Сетрак Агонян, част първа
Интервюто е публикувано във в. "България Сега", Чикаго
С.А. - Аз съм син на арменски спортист, намерил убежище в България. Човек черпи своите жизнени сокове от земята, където се е родил, дори храната и околната среда имат значение за неговото физическо и нравствено изграждане. Мисля, че всеки трябва да пази тези вродени индивидуалности. Те го правят личност, а не сериен робот. Ако забравим това и се претопим като восък в чужда култура, даже родените с тази култура няма да ни гледат с доверие... Казвам го, защото съм преживял много. Дойдох в Америка с 6 долара в джоба и с 2 английски думи. Сега може би имам 7 долара и знам 3 английски думи, но ме направиха почетен гражданин на Америка, не защото съм станал американец, а защото съм се трудил и съм бил почтен човек като американец, като арменец и като българин. Един човек не бива да се отрича от своя народ и потекло. Американецът не е нещо повече или нещо по-малко. Той е син на народ дошъл от цял свят, като на Олимпийските игри... Някой за по-добър живот, друг за свобода, един е успял повече, друг по-малко, но всеки е дал на Америка енергията на своя живот. Енергията, почерпена от далечната родина. България е страна, която ни е дарила с удивителна енергия и сили. Когато моята жена, която е бразилка, дойде за първи път с мен до България и се запозна с българския дух и природа, аз почувствах как тя се приобщи още по-силно към мен и нашето семейство.
„Случаят ми се решава от Държавна сигурност“
Безплатни, Виртуален музей, Истории за миграцията, Разкази
Аз подадох молбата и подписах споменатия текст през ноември 1984 г., след като Ерън ми беше изпратил с препоръчано писмо своите документи за встъпване в брак с мен, заверени от Посолството на Народна република България във Вашингтон. И зачакахме. Ерън пристигна отново в София в началото на март 1985 година. Още не ни бяха разрешили, […]
„Съжалявам, че съветският болшевизъм не бе разгромен наедно с фашизма и нацизма“
С д-р Панайот Панайотов разговаря журналистката Нася Кралевска-Оуенс. Д-р Панайот Панайотов – юрист, индустриалец, публицист, писател и общественик, е роден през 1915 г. в София. С риск на живота си напуска България през 1948 година. Живее във Венецуела, САЩ, а понастоящем - в Канада. Д-р Панайотов е член-основател на организацията “Българските юристи в изгнание” и учредител на емигрантското дружество “Българско огнище”, преименувано през 1985 г. в “Български свободен център”, чийто печатен орден “Български преглед” финансира и координира. Панайот Панайотов е автор на многобройни статии и на книгите “В изгнание. Мисли за България”, “България в утрото на ХХI век. Поглед от чужбина”, “Моят житейски път – Мисли за България”. Награден е с ордена “Стара планина” и с почетния знак на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.