Визуална памет

„Чувала съм за поговорка, че там, където занесеш пъпчето на детето, там то израства.“

Разкажи пак за маймун фотото.

Добре, ще разкажа. Когато завършихме гимназия, трябваше да представим снимки за дипломата. И, понеже, през цялото време в гимназията ходих с къса коса, в единайсти клас вече реших да си пусна малко дълга косичка и да си направя снимката със баретата, с манта, с якичка бяла и косата пусната – до раменете. И мойта приятелка Джинка – също така. И класната ни се скара и рече – „Как може така, вий все още сте ученички – косите трябва да са или на опашка, или на плитки. Отивайте да правите нови снимки”. И ний – „Ама, другарко, вече няма време, какво да правим”. А тя – „Не ме интересува, до края на деня искам снимките.”. А тогава нямаше експресно фото. Имаше само едно – в градинката пред Първа гимназия – моментално фото. Имаше останали един или двама фотографи със старите апарати на триножник. И ние му викахме „маймун фото”.

Имаше ли сграда?

Не, не, в градинката, всичко става там, снимките се правят в градинката. И отиваме ние в градинката, маймун фотото там, дядото ухилен:

Разкажи за космонавтите, моля те. Чакай да ги уточня, кои са (космонавтите – бел. Д.И.). Баща ми работеше във БРП –Русе (Българско речно плаване – бел. Д.И.). Това 60-те години, но не си спомням, шейсет и пета-шеста. Но това може да се уточни по техните архиви. Пристигат в Русе двама космонавти – не си спомням […]