Интервюта

Журналистът от Чикаго Климент ВЕЛИЧКОВ представя:
Сетрак Агонян, част първа
Интервюто е публикувано във в. "България Сега", Чикаго

Дойдох в Америка с 6 долара в джоба и с 2 английски думи. Сега може би имам 7 долара и знам 3 английски думи, но ме направиха почетен гражданин на Америка, не защото съм станал американец, а защото съм се трудил и съм бил почтен човек като американец, като арменец и като българин. Един човек не бива да се отрича от своя народ и потекло. Американецът не е нещо повече или нещо по-малко. Той е син на народ дошъл от цял свят, като на Олимпийските игри... Някой за по-добър живот, друг за свобода, един е успял повече, друг по-малко, но всеки е дал на Америка енергията на своя живот. Енергията, почерпена от далечната родина. Made in International Creative Metal International Creative Metal, Inc е една известна фирма сред лидерите на металопластиката и архитектурния дизайн в Ню Йорк и по света. Сето Агонян я създава през 1967 година. Той е носител на "Наградата на 1100-те компании" - символ на особено професионално признание. Познат е с изкусно създадените метални конструкции и елементи в Рокфелер център, в седалището на ООН, направил е и уникалната врата на библиотеката в Абу Даби, както и други архитектурни детайли в дворците на шаха, познато е и неговото изкуство при металната пластика в редица хотели и други обществени сгради в Америка. ”Аз съм занаятчия и спортист, аз съм майстор наметала...”

Журналистът Климент Величков представя:
Сетрак Агонян, част първа
Интервюто е публикувано във в. "България Сега", Чикаго

С.А. - Аз съм син на арменски спортист, намерил убежище в България. Човек черпи своите жизнени сокове от земята, където се е родил, дори храната и околната среда имат значение за неговото физическо и нравствено изграждане. Мисля, че всеки трябва да пази тези вродени индивидуалности. Те го правят личност, а не сериен робот. Ако забравим това и се претопим като восък в чужда култура, даже родените с тази култура няма да ни гледат с доверие... Казвам го, защото съм преживял много. Дойдох в Америка с 6 долара в джоба и с 2 английски думи. Сега може би имам 7 долара и знам 3 английски думи, но ме направиха почетен гражданин на Америка, не защото съм станал американец, а защото съм се трудил и съм бил почтен човек като американец, като арменец и като българин. Един човек не бива да се отрича от своя народ и потекло. Американецът не е нещо повече или нещо по-малко. Той е син на народ дошъл от цял свят, като на Олимпийските игри... Някой за по-добър живот, друг за свобода, един е успял повече, друг по-малко, но всеки е дал на Америка енергията на своя живот. Енергията, почерпена от далечната родина. България е страна, която ни е дарила с удивителна енергия и сили. Когато моята жена, която е бразилка, дойде за първи път с мен до България и се запозна с българския дух и природа, аз почувствах как тя се приобщи още по-силно към мен и нашето семейство.

С д-р Панайот Панайотов разговаря журналистката Нася Кралевска-Оуенс. Д-р Панайот Панайотов – юрист, индустриалец, публицист, писател и общественик, е роден през 1915 г. в София. С риск на живота си напуска България през 1948 година. Живее във Венецуела, САЩ, а понастоящем - в Канада. Д-р Панайотов е член-основател на организацията “Българските юристи в изгнание” и учредител на емигрантското дружество “Българско огнище”, преименувано през 1985 г. в “Български свободен център”, чийто печатен орден “Български преглед” финансира и координира. Панайот Панайотов е автор на многобройни статии и на книгите “В изгнание. Мисли за България”, “България в утрото на ХХI век. Поглед от чужбина”, “Моят житейски път – Мисли за България”. Награден е с ордена “Стара планина” и с почетния знак на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Интервю с Христо Цеков, роден 1965 г. в град Мездра, образование висше, бивш учител по история в Мездра, втора част

Интервюиращ: Диляна Иванова

Интервюто се проведе в Чикаго, през ноември 2015 г.

Какво взе със себе си от България, освен дрехи?
Тогава имаше малко по-голям избор, беше разрешено да пътуваш с два куфара. Сега вече може само с един. И освен дрехите си взех родопско одеяло, съд „Цептер”, с който си приготвях здравословно ядене, и документи – това беше.
А някакви други вещи, снимки?
Не, почти нищо, тогава само майка ми ме изпрати с китка здравец. По-късно си донесох една подкова от село за късмет, която си я държа и мога да я снимам и да ти я изпратя. Одеялото го върнах в България, сега ползвам олекотени завики, защото тук е топло и е трудно съхраняването на вълненно одеяло. Но ми харесваше много родопското одеяло в началото, така, като съм бил на работа и съм много изморен, като е по-хланичко, и като се прибера, и да се завия с родопското одеяло – много ми беше хубаво, това ми беше един от хубавите моменти като емигрант.

Вижте цялото интервю с Христо Цеков, станете член на www.immigrant.bg.

Интервю с Катя Александрова Мелвил, родeна през 1940 година в Русе, образование висше икономическо, втора част

Интервюиращ: Диляна Иванова

Интервюто се проведе в град Русе през юли 2015 г.

А как се случи да заминете за Америка, Сашо ли замина пръв?

Не, първият, който замина от семейството е братовчед ми Стефан, кото сега на 27-ми ще ми гостува с жена си. Той замина през чехските събития, защото от завод „Васил Коларов” като стругар от най-висок разряд, бяхя изпратени на специализация в Прага, и 1968 г. по чехските събития той беше там с още 4-5 русенци, и той първи избяга. И по чехските събития 1968 г., той е стоял на централния площад, където са били танковете с руснаците върху тях. И много от чехите са ги замеряли с яйца и домати, и Стефани неговите приятели са стояли и са гледали. И в един момент един танк с един озлобен руснак, който не може да приеме това унижение - да го замерят с яйца и домати, тръгва след него. Те тръгват по тротоара и в един безистен виждат, че е отворена вратата, и влизат, и танка се разбиа в този магазин. И тогава решават да избягат.

Решават, че са в беда.

Че са в голяма беда и че си е спасил живота направо - той има побелели коси от този момент. И след това по влака – вземат си билет до Италия, лежат в лагер около 6 месеца. Никак не е било лесно. И влизат ъвв връзка с някаква американска църква, мисля, че е била от Чикаго или от Ню Йорк -не съм сигурна. Но докато отидат там, докато се разреши въпросът, докато отидат в Италия – пардон! Докато отидат в Италия, те са вървяли през гори, планини, селца пеша и с каруци. Те са яли листа и клони, да минат през всички тези трудности, за да се докопат до лагера в Италия. Много трудно са стигнали там, и то с помощта на много хора от селата, които са им давали храна и подслон понякога, защото са се страхували да не ги хванат. Шест месеца е бил в Италия и от там заминава за Щатите под протекцията на някаква църква, която не мога да цитирам в момента, но църквата им е помогнала. Така започва той живота си там и живее вече 50 години там.

Къде живее?

Той живя през цалото време в Калифорния, в Сан Хосе,но след като се ожени за българка, която е от Пиргово...Той дойде тука да яде шкембе чорба, но се срещнал с Марина и каза на всички нас: „Намерих си булка покрай шкембе чорбата”.

Вижте и чуйте цялото интервю с Катя Мелвил, станете член на www.immigrant.bg.