МАЙМУН ФОТО
Разкажи пак за маймун фотото.
Добре, ще разкажа. Когато завършихме гимназия, трябваше да представим снимки за дипломата. И, понеже, през цялото време в гимназията ходих с къса коса, в единайсти клас вече реших да си пусна малко дълга косичка и да си направя снимката със баретата, с манта, с якичка бяла и косата пусната – до раменете. И мойта приятелка Джинка – също така. И класната ни се скара и рече – „Как може така, вий все още сте ученички – косите трябва да са или на опашка, или на плитки. Отивайте да правите нови снимки”. И ний – „Ама, другарко, вече няма време, какво да правим”. А тя – „Не ме интересува, до края на деня искам снимките.”. А тогава нямаше експресно фото. Имаше само едно – в градинката пред Първа гимназия – моментално фото. Имаше останали един или двама фотографи със старите апарати на триножник. И ние му викахме „маймун фото”.
Имаше ли сграда?
Не, не, в градинката, всичко става там, снимките се правят в градинката. И отиваме ние в градинката, маймун фотото там, дядото ухилен:
