Кажи ми за обгазяванията от “Верахим”. И.С. – А-а-а за обгазяванията имаш впредвид, о-о да, да! Нали Теодорка [дъщерята на И.С.] благодарение на това е на този хал. Е, детето ми беше с астматичен бронхит, всъщност се сдоби с вродени алергии към пеницилиновите антибиотици благодарение на обгазавянията. До 15-16 годишна беше с този астматичен бронхит. […]
По-конкретно ме интересува как си започнала в музея? Коя година започна? Как започна?
И.С. - Трябва да ти кажа, че по социализма много трудно се хващаше работа в музей, трябва да бъдеш голям връзкар, по принцип партиен член, вуйчо владика и прочие. Имаше една Попова, която беше екскурзовод много години, която като чули че работи в музей, я питали какви сте вие там, сигурно сте инвалиди, трудоустроени или нещо нефелни, които не могат да работят друга работа, че душа, се чудех защо трябваше толкова големи връзки да имаш, че да отидеш да работиш в музея, ха-ха. Какво да ти кажа, просто хората си мислеха, че ние там стоим и си клатим краката, нищо не правим, за това си мислеха, че не можем нищо друго да работим, хаха, това е самата истина.
Как започна?
И.С. - Ами аз започнах, сега ще ти кажа как. Значи докато бях студентка, след едно
много дълго и обширно следване, 7 години с 2 прекъсвания докато следвах, и като бях прекъснала веднъж, работех на археологическите разкопки на другаря Станчев, таман ги беше почнал. Там работех 8 месеца, това беше 1976-7-ма година и участвах в една експедиция по Русенски лом с участници от института по археология, с Димитър Станчев, с още няколко души. Беше много интересно. От университета искаха 8 месеца трудов стаж и от там така се завъртяха нещата.
