Куфарът на имигранта
  • Начало
  • За проекта
    • За проекта
    • Цели и перспективи
    • За нас
      • Екип
    • Нашите партньори
    • Новини
    • Събития
  • Виртуален музей
    • Разкази
      • Истории от социалистическото минало
      • Истории за Прехода
      • Истории за миграцията
      • Истории от обществения живот
    • Интервюта
    • Визуална памет
      • Снимки с истории
    • Eкспозиции
    • История на месеца
  • Изкуство
  • Библиотека
  • Образование
    • Конкурси
  • Дарения
  • За контакти
  • българскибългарски
  • EnglishEnglish
29 Дек. 2015

„Пък нашата квартира беше до полицията в центъра и гледа към резиденцията на Тодор Живков в Арбанаси“

Безплатни, Виртуален музей, Истории за Прехода, Разкази

Image Hisrto hat1990 г. имах шанса да си купя един от първите телевизори „Самсунг” в България. Беше вносен от Корея, ставаше със записване. Може би знаеш фирмения магазин на завода за електроника във Велико Търново – там беше със записване и номерчето ти можеше да излезе след два-три дни и да си вземеш телевизор.

Аз се обадих на нашите, казвам им и те: „О-о, виж какво, сестра ти се омъжи, нямаме пари, ако ти дадем тия пари…” А пък той струваше доста пари тоя телевизор тогава. Викам – дайте ми тия пари да го взема, аз после мога да го продам на същите пари и да си ги върна. Въпросът е да го взема сега, защото трудно става. И успях, убедих ги, дадоха ми парите, записах се и сутрин около 6,30 ч. трябва да съм там, защото – като в казармата – правят проверка по списък. Който го няма, отпада, отива назад. Вечер също имаше проверка, и сутрин, и вечер трябва да си там.

И някъде на третия ден изкарваха по 50 телевизора на ден от магазина и вече ми идва номера, аз бях 3-ти, 4-ти в тоя ден. Та тогава се примолих да остана в Търново, защото ние работехме на разкопките в Преображенския манастир. Та останах, отидох, взех го, закарах го с такси в квартирата.

Следобеда се прибираме и колегите дойдоха – „Дай да видим какво ще стане!” Пък нашата квартира беше до полицията в центъра и гледа към резиденцията на Тодор Живков в Арбанаси. И спомням си, пускаме телевизора, нямахме антена, взехме един кабел и само го хвърлихме отвън на мансардата, и първата картина, която излезна – Парламента, и четат някакви документи. Голям смях падна – „Изключи го, изключи го!” – то тогава нямаше други телевизии, други канали…

    Тази история е откъс от интервю на Диляна Иванова с Христо Цеков. Вижте цялото интервю (част първа и част втора) с Христо Цеков, станете член на www.immigrant.bg. Споделете своята история!

    „И освен дрехите си взех родопско одеяло, съд „Цептер”, с който си приготвях здравословно ядене“ „И страшно много вярвахме, след като Стената падна!“

    Свързани статии

    screenshot-2016-11-14-13-05-15_mef

    Виртуален музей, Новини

    Виртуалният музей бе представен на Панаира на музейните изложби (МЕФ) в Русе на 4-ти ноември 2016 г.

    SAMSUNG CSC

    Визуална памет, Виртуален музей, Снимки с истории

    История с пъпче

    Image 1

    Визуална памет, Виртуален музей, История на месеца, Снимки с истории

    МАЙМУН ФОТО

    Търси в сайта

    Последни публикации

    • screenshot-2016-11-14-13-05-15_mefВиртуалният музей бе представен на Панаира на музейните изложби (МЕФ) в Русе на 4-ти ноември 2016 г.
      14.11.2016
    • SAMSUNG CSCИстория с пъпче
      11.05.2016
    • Image 1МАЙМУН ФОТО
      11.05.2016
    • Image 4“От пращането му в трудов лагер го е оттървал външният министър Иван Башев”
      22.04.2016
    • Scan 769„Пристигат в Русе двама космонавти“
      13.04.2016
    • български
    • English
    Куфарът на имигранта
    • Разкази
    • Интервюта
    • Визуална памет
    • Eкспозиции
    • История на месеца
    © Куфарът на имигранта 2025
    © 2015-2016 American Research Center in Sofia Foundation. All rights reserved.