„И страшно много вярвахме, след като Стената падна!“

След като аз участвах 4 години в една голяма борба за нашето СДС, и повечето работех черната работа, въпреки че имах възможност да стана общински съветник, Асен Тасев беше тогава кмет, имахме доста добри взаимоотношения, много ми е говорил, но аз казах: „Не, в никакъв случай!” Аз искам да си работя работата, искам младите хора да просперират, те да бъдат двигателите, те да бъдат лидерите на Новото време.

И страшно много вярвахме, след като Стената падна! То беше едно голямо вълнение, една голяма еуфория. Бях на големия митинг на 7-ми ноември 1989 г. и вярвахме, и на всички ни в очите грееше надеждата и вярата, че България ще стане демократична праова и цивилизована държава. И затова си пропилях тука 4-5 години, много време съм си губила за идеята, за СДС, за моето СДС, за моята вяра. Но всичко след това се провали, защото разбрахме, че в това СДС са всичките почти от бившето Шесто, бившите управления на полицията, е са внедрени хора, че искат да спечеля изборите чрез тази фалшива кръгла маса. И ги спечелиха.

Единствените честни хора за мен бяха Филип Димитров и доктор Желев. И след като дойде Иван Костов на власт и видях какво прави и какво става, след тая цялата тотолитарна комунистическа сган, видяхме, че тя влезе в СДС-то на всички възлови места, и просто говорих с брат ми и с децата ми, че животът няма втора серия. Трябва да минат много поколения, за да може тази държава да стане нормална и демократична, защото сега е псевдодемокрация в България, абсолютно! И тъй като негово величество Животът няма втора серия, решението на брат ми и децата ни (той има дъщеря – Боряна), решението ни бе да заминем за Калифорния, защото имаме там нашия братовчед Стефан, и можем да направим нещо, за да избягаме от тази държава.

И първият, който избяга, беше брат ми, въпреки че той е с ВИНС – Варна, с блестящ английски. Даже там му признаха много изпити, защото той се хвана на много висока позиция да работи. Както и да е – първият, който замина беше брат ми, въпреки че получаваше много пари, работеше на митницата на Дунав мост – нали много хора я наричаха „печатица за пари”, както винаги е била. Брат ми каза така: „Сестра ми, ти казваш, че животът няма втора серия, а аз ти казвам, че всичко в тази държава е загубено. Ти разбираш ли за какво ти говоря?!” Аз казах: „Да, отдавна. Ти си този, който трябва да направиш нещо, за да отвориш пътя за тази велика държава.” И той се записа за една екскурзия в София, плати там някакви си 2 500 долара, за да отиде на екскурзия в Лос Анжелис.