„Недейте, недейте яжте салата, че тука казаха не много ясно, че имало нещо, че имало някаква радиация”
Та по отношение на Чернобил, точно след аварията, аз бях в този момент точно в майчинство, дъщеря ми беше бебе на 1 г. Тя е родена на 1 май. Така или иначе се гласяхме да посрещаме рожденния ден на село, което е Великотърновско – Горна студена. Съпругът ми си беше в Русе, съпругът ми – Димитър Станчев, който от време на време се обаждаше по телефона след 26 април и казваше: „Недейте, недейте яжте салата, че тука казаха не много ясно, че имало нещо, че имало някаква радиация”. Нали, аварията беше съобщена вече по новините, но не така да се обърне внимание, че тази радиация може да бъде разпространена и че може да бъде в цяла Европа и дори в България, и така нататък. И ние си ядяхме зеленчуци, ходихме си навън по полянките.
Че дъщеря ми проходи на първомайския дъждец, на полянката на село, което естествено не ме прави щастлива по никакъв начин, но какво можехме да направим в този момент. Никой нищо не казва, в смисъл съобщиха: „Избягвайте киселото мляко, защото вероятно може да има някакви радиационни нива, по-високи от нужните, нали…” И фактически никой в България не обърна внимание на сериозността на тази авария, до каква степен е било това сериозно дори за нас и сега не ми е ясно, дори след промените пак се върнаха към този проблем и съобщиха къде са били най-големите радиационни излъчвания и си спомням, че едно от местата беше Велико Търновско и както и да е. В крайна сметка и до сега незнам дали някой от българите има ясна представа колко силно е било облъчването, какво е станало в тази 1 седмица, 2 седмици или 1 месец, или 2 месеца. След аварията над България до колко сме били облъчени ние всички не знам, но имам колега Стоян Йорданов, който по това време беше директор, неговата съпруга до колкото си спомням, ходи на лагер с деца, тя беше като ръководител… Работеше в пионерския дом с деца и тя ходи в Украйна на лагер, много близо до Чернобил, нали в Украйна на Черно море. И не след дълго тя заболя от левкемия и почина, бог да я прости. Не знам дали Стоян или който и да е, дали свързва това с Чернобил, това е мойта гледна точка.
Тази история е откъс от интервю на Диляна Иванова с Илина Сиракова от 2011 година. Части от самото интервю са публикувани на английски в монографията на Диляна Иванова „Memories of Everyday Life during Socialism in the Town of Rousse, Bulgaria“ (2014). Вижте цялото интервю на български с Илина Сиракова от 2011 година , станете член на www.immigrant.bg. Споделете своята история!