„Строиха цялото ІV-то Средно училище и назидаделно ме изключиха в последната година от моята гимназия“
Фактически аз завърших не „Братя Миладинови”, защото в последната година, в 11-ти клас, бях много известна в училището, между другото, като човек, който си отстоява позициите, който може да защити всекиго, който говори истината направо, няма дипломация, когато не е истина, при мен. Така – просто имах като бодлива тел на езика си, през всичките тези години, въпреки съветите на баща ми, че не трябва да бъда такава, че трябва да мисля, че ще имам семейство, че годините са такива, че трябва да внимавам, че ще дойде ден, когато след Комсомола ще трябва да стана член на Комунистическата партия. Аз му казах: „Татко, не съм очаквала от теб, че ти ще ме съветваш по този начин”.
И ходехме по бригади, и на една бригада в 11-ти клас отидохме в село Мартен, където трябваше да ставаме в 3,30 – 4,00 часа да берем памук. И след като почти беше приключила бригадата, казаха да съберем дървета за лагерен огън. Събрахме ние и на един дансинг имаше забава, т.нар. комсомолски забави. Освен емоционална, наистина бях хубаво момиче, с искрящ поглед, с всичко, което Бог ми е дал, и започна забавата, започнахме да танцуваме и партийният секретар, един Митю, с един каскет, ме покани. Аз бях с една бяла блузка, със зелена къса поличка и както танцувахме, той започна да ме притиска. И аз му казах: „Е-хе, хей, какво правиш ти?!” Той ме дръпна и ми бръкна в пазвата и …, и аз го ударих, каскета му хвръкна, стана страхотен скандал!
Той дойде на другия ден в училище, в „Братя Миладинови”, влезе при директора, който беше образцов комунист. Строиха цялото ІV-то Средно училище и назидаделно ме изключиха в последната година от моята гимназия. И аз отидох да уча в ІІІ-то Средно – „Никола Вапцаров”, до Халите, където завърших гимназия. Селд това с връзки започнах да работя в ЛВЗ „Васил Коларов”, в оперативното счетоводство, защото свако ми беше и комунист – и нямаше начин да не бъде, защото беше началник на цех. И той ми помогна да отида да работя в ЛВЗ-то.
Тази история е откъс от интервю на Диляна Иванова с Катя Мелвил от 2014 година. Вижте цялото интервю (част първа и част втора) с Катя Мелвил, станете член на www.immigrant.bg. Споделете своята история!