„…така че си изкарах цялата бременност и половината трудов стаж в хлорни обгазявания“
Кажи ми за обгазяванията от “Верахим”.
И.С. – А-а-а за обгазяванията имаш впредвид, о-о да, да! Нали Теодорка [дъщерята на И.С.] благодарение на това е на този хал. Е, детето ми беше с астматичен бронхит, всъщност се сдоби с вродени алергии към пеницилиновите антибиотици благодарение на обгазавянията. До 15-16 годишна беше с този астматичен бронхит. Предполагам, че може би е оказало влияние моето работно място, “Къщата на Калиопа” е точно на Дунава и цялата си бременност, фактически, докато бях бременна бях в “Къщата на Захари Стоянов”, която беше също на Дунава през 2 къщи от “Калиопа”, така че си изкарах цялата бременност и половината трудов стаж в хлорни обгазявания…
Кои години са хлорните обгазявания?
И.С. – Най-силните бяха 83-та и 4-та, 85-та, така по моите спомени. Работното ми място беше точно на Дунава, където според мен така най-силно се чувстваше. Ставаше като мъгла. Беше градът в мъгла, когато имаше хлорно обгазяване. Да не говорим, че аз си загубих обонянието, част от обонянието.
Дори сега го имаш този проблем?
И.С. – Предполагам, че е от това. Да, да! Сега имам доста по-слабо обоняние, смятам, че… Така си мисля, защото нали непосредственно след тези обгазявания, които продължиха доста години пък и аз съм все на това работно място, това имам предвид все на Дунава, сега да кажем кв.”Дружба” не беше така обгазяван, но долу града, централната част си беше доста силно обгазена.
Не си ли искала да се изместиш примерно?
И.С. – Еми, то къде да отида, къде да се изместиш, като първо по онези години не можеш да напускаш града, ако не си намериш някъде работа, в по-голям град не можеш да отидеш, защото трябва да си жител, ха-ха. Просто беше такава крепостна система, че не можеш да си мръднеш от града, ако искаш да отидеш на село – може, но нашите професии, моята и нали на Митко бяха свързани изключително с музея, така, че няма на къде да вървим, къде да вървим, къде да се местим…
Е, на гости?
И.С. – Ха-ха, да, това беше вариант.
Спомняши ли си тези стачки за обгазяването?
И.С. – Да, да, спомням си, че имаше стачки. Аз си спомням поне една, която, нали, се случи пред партията. Имам предвид сградата на партийния дом, голямата нова сграда на центъра, развалиха хубавия център в Русе. Както и да е, имам бегли спомени, не съм участвала в тези събития, просто видях, че жените протестират с количките, с бебетата, така…, бях свидетел на отговора, който им дадоха партийните другари, защото те излязоха в крайна сметка да отговорят по някакъв начин на протеста.
Ти какво, отиваше за работа?
И.С. – Да, да, това беше по-рано…, всъщност аз бях на работа, но понеже бях близо до центъра, била съм в обедна почивка или някъде съм ходела на терен, на някой адрес. Не мога точно да си спомня…
И ги видя?
И.С. – Точно така, да, да…
Много ли бяха? Така примерно колко?
И.С. – Площадчето беше препълнено до горе до шадравана. Не…Не до големия шадраван, а до малкия шадраван…
През 80-те години на XX в. населението на Русе е изправено пред тежко предизвикателство. В румънския град Гюргево, на отсрещната страна на река Дунав, се построява голям химически завод „Верахим”, който обгазява Русе с хлор повече от десетилетие. Множество русенци започват да страдат от белодробни проблеми. Особено тежко хлорните обгазявания засягат децата. В този период населението на Русе намалява приблизително с 15 хиляди души. Много семейства напускат града поради здравословни причини. След 1989 г. румънският завод заработва с минимална част от капацитета си и обгазяванията са постепенно преустановени. Протестите срещу обгазяванията в град Русе, започнали през 1987 г., дават ход на демократичните промени в България. Още преди това, през 1981 г., МВР-Русе алармира МВР-София за предстоящата хлорна екокатастрофа, но отнема почти цяло десетилетие, докато обгазяванията спрат наистина. Проблемът е, че социалистическите държави Румъния и България са официално в приятелски отношения. В името на баланса в отношенията със съседна Румъния, както и заради лоялността към общия им съюзник и по-голяма „брат”, Съветския съюз, българското правителство не се осмелява дълго време да предриеме външнополитически мерки, които да спрат обгазяванията (Ivanova 2014).
Тази история е откъс от интервю на Диляна Иванова с Илина Сиракова от 2011 година. Части от самото интервю са публикувани на английски в монографията на Диляна Иванова „Memories of Everyday Life during Socialism in the Town of Rousse, Bulgaria“ (2014). Вижте цялото интервю на български с Илина Сиракова от 2011 година , станете член на www.immigrant.bg. Споделете своята история!
Протести от края на 90-те години срещу хлорните обгазявания в Русе. Снимки на Регионален исторически музей - Русе
